Терзи Димо на камък седи,
кротко седи, тихом прошепва:
- Какви съм години дочакъл
и какви ли още да чакам? [2]
На любе кум да кумувам,
на любе на първа седна,
кога я в очи погледни,
тежки думи клетви изрича. [2]
Мойто любе тогаз продума:
- Венчавай, куме, не кълни,
че туй не е от мене,
най е от твоята майка! [2]
Проклета да е майка ти,
дето нас двама раздели, (2)
дето нас двама разлюби! [2]