Камелия ТодороваПрошепнати мечти

Летят последните таксита,
Изтръпнали от нощният хлад
И само вятърът ни пита
Как заредихме с обич този град.
Но от целувки няма време
да отговорим и затуй мълчим
А вятърът от нас ще вземе
за свойта песен дъх неповторим.
И няма да пропусне влюбен
да му прошепне нашите мечти
Които може да изгубим ,
но аз без тебе
и без мене ти .
Учудени ще чуем скоро
това, което крием в този час
щастливи, непознати хора
неповторимо ще повтарят с нас ...