Теню на Станка думаше, мари Станке ле,
мари хубава, мари гиздава.
От чужди хора са чува любе, чека ма няма
все плачеш мари не казваш.
С много се любов вземах ме мари
какво ти любе омръзна, мари дотегна.
Като не питаш да кажа Теню от къщи
двори изнасяш ма ги не връщаш.
Тебе не мога да лъжа кой
Станке ле мари хубава, мари гиздава?
Ти нося пари хайдушки любе,
аз съм ги любе нарекъл мари харизал.