Усмихнати всички в един измислен свят,
мечтаехме за рая, а вместо него - ад.
Бързаме,
тичаме,
падаме,
смеем се,
после се мръщим,
а пък погледнем ли -
пак сме си същите:
Удавени вечно сред думи и лица,
посрещаме съдбата - не гледаме назад.
Вярваме силно в доброто,
да бъдем докрай
денонощно
винаги лекари,
винаги същите.