Пак събуждам се и гледам
на вън живот кипи.
Към хората поглеждам
и виждам техните мечти.
Един представя си живот
обсипан целия до горе във богатства.
Друг си мисли какво ли ще е
ако в колежа на баща си кандидатства.
Че техните мечти добре са
аз признавам,
а на тийнейджър
зле са осъзнавам.
единия си мисли
на улицата ще живее,
а другия
като крадец,че ще изгрее.
Ей хора опомнете се,
вижте за бога къде се намирате
за малко спрете
и започнете в живота да се взирате.
Не глупости да дрънкате и да си мислите.
А още сега план да си измислите.
Към живота нов тръгнете
и тея телефони оставете!