Кубрат КартелНадеждата е някъде там

Moniciq: Няма кои да подаде ръка,
няма кой да пролее една сълза….
Трябваше и ще бъде тъка аз
съм просто жив, кажи го пред света.
KiOs: Слънцето се скрива,нощта пак пада
,поредната душа отново пътува към Ада.
След ударна доза,очите във хипноза,
бутилка свеж и суров тежка диагноза.
Майка във черно,разплакана тълпа,
преди ден,два,три – у дома кавга.
С празен поглед затворен в своя тъмен свят,
виновен си ти,а не онзи опиат.
Добре де нямаш тежко дишаш,
умираш знам,шанс за теб няма….
надеждата е някъде там.Ти си сам,ням,
изоставен,от верните ти приятели вече си забравен.
Една сълза се стича,устните силно пари,
спомен раздира раните ни стари.
Знам,че си нищо…на дрогата ставаш роб,
нека мойта роза цъфти на твоя гроб.
Moniciq: Няма кои да подаде ръка,
няма кой да пролее една сълза….
Трябваше и ще бъде тъка аз
съм просто жив, кажи го пред света.
Na4kOoO: Всеки един човек има право да живее,
всеки един човек има право да се смее,
всички сме равни на този свят,
разликата е само Рай или Ад.
А какво по хубаво има от това с
усмивка да кажеш здравей на света.
Всеки ден сияеш като бялата луна,
с любов да обгърнеш любимата жена.
Естествено животът не е само красота,
но всеки един избира сам своята съдба.
Игла и спринцовка ли..
срамота,наркотиците те обричат на самота.
Какво виждаш сутрин в огледалото,
блед човек обладан от бялото.
Бялото уиски братко убива тялото,
разбери го и не чупи огледалото !
Moniciq: Няма кои да подаде ръка,
няма кой да пролее една сълза….
Трябваше и ще бъде тъка аз
съм просто жив, кажи го пред света.
GheTTo: Къде останаха сега мечтите ти?!?
Къде остана и блясъка в очите ти ?!?
Къде остана първата любов?!?
Къде остана стремежа пред живота суров?!?
Колко си сляп,а с отворени очи,
не виждаш ли как светът пред теб мълчи.
Приятели до вчера,но днес те избягват,
дори и родителите те отбягват.
Затворен в свой собствен свят,
светът на тази чума,наречена опиат.
И продължаваш да мразиш всеки
различен и не го допускаш в живота си драматичен.
Ти си вече птица в клетка със завързани крила,
превзет си вече от поличбата зла.
Съжалявам,губиш ме малко,по – малко,
ще се усетиш не късно и ще е жалко.
Moniciq: Няма кои да подаде ръка,
няма кой да пролее една сълза….
Трябваше и ще бъде тъка аз
съм просто жив, кажи го пред света.
Gamena: Поводът,по който днес сме се
събрали за всички онези неща,които сме видя ли.
И точно тези,които все още мразим,
говоря за това от което се пазим..
Всичко това на какво се дължи,нямаш родители,
а дъжд от сълзи.И спомени на майка как
бебето и пълзи,ново начинание посреща съдбата.
Нима виновна за всичко е парата,
предаден от живота и приятелите мили.
Няма нищо,което да му дава сили,много
хора като теб – сърцето успокоили.
Почна да го правиш,без да се замисляш,
че някой ден като този,просто ще ни липсваш.
Но виж едно нещо мога да призная…
много ще ми липсва детето,с което обичам да играел
Moniciq: Няма кои да подаде ръка,
няма кой да пролее една сълза….
Трябваше и ще бъде тъка аз
съм просто жив, кажи го пред света.
виж още
затвори