Лили ИвановаИ пак тръгни

Когато си на дъното на пъкъла.
Когато си най – тъжен, най – злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнее в тези две очи,
Сам слънце си създай и от лъчите му
С последния до него се качи.
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени,
От всички свои пътища прерязани
Нов път си направи и пак тръгни.
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени,
От всички свои пътища прерязани
Нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и сляп е на живота ребуса.
На кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
Единственно така ще го решиш.
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени,
От всички свои пътища прерязани
Нов път си направи и пак тръгни.
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени,
От всички свои пътища прерязани
Нов път си направи и пак тръгни.
И пак тръгни.
И пак тръгни.