Лили ИвановаНощта на късите разстояния

Беше нощта на късите разстояния
На една крачка от сутринта.
Само на една педя от лятото
И на една сълза от устните ти мълчах.
Беше нощта на късите разстояния
И аз само протегнах ръка.
Дяволски хубаво беше да се събличам
Пред изуменият поглед на кръгла луна.
Така те запомних, така остани,
Както съдбата за път те прекръсти.
До мен ти бъди в тази най – дълга нощ
Да стоплиш премръзналите ми пръсти.
Така те запомних, така и завинаги
Сред пламъци буйни, додето жарта
Превърна се в слънце и в път за никъде
След най – дългата нощ в света.
Беше нощта на късите разстояния
Жената силно крещеше във мен.
Сама на ръба на едно отчаяние
Танцувах пред силуета ти неосветен.
Така те запомних, така остани,
Както съдбата за път те прекръсти.
До мен ти бъди в тази най – дълга нощ
Да стоплиш премръзналите ми пръсти.
Така те запомних, така и завинаги
Сред пламъци буйни, додето жарта
Превърна се в слънце и в път за никъде
След най – дългата нощ в света.