Живееше във Порто Рико
един младеж на име Чико.
От сутрин чак до късна нощ
със тежък труд изкарваше по някой грош.
Веднъж реши младежът Чико,
че зле живее в Порто Рико
и отначало бил съблазнен
замина за Америка в прекрасен ден.
В Америка, в Америка
отиде Чико със надеждатата,
че той да работи умей
и че ще стане за надеждата.
Чико от Порто Рико,
в Америка очаква те живот честит.
Чико от Порто Рико,
там ще спечелиш ти пари с торби.
Един ден вярната Анита
с писмо любезно го запита:
Забрави вече хляба чер,
пиши ми как се чувстваш като милионер.
Анита отговор получи:
По-зле живея и от куче -
спя под един пробит балкон.
Прати ми някой стар износен панталон.
В Америка, в Америка
отиде Чико със надеждатата,
че той да работи умей
и че ще сте стане за надеждата.
Чико от Порто Рико,
за твоето завръщане настъпи час.
Чико от Порто Рико,
ний пак ще те приемем между нас.
Чико от Порто Рико,
за твоето завръщане настъпи час.
Чико от Порто Рико,
ний пак ще те приемем между нас,
ний пак ще те приемем,
и пак ще те приемем,
пак ще те приемем между нас, между нас.