Софийски кестени, о, Вие
шумите с обещаващ зов
и ваш`та млада сянка крие
съня на моята любов.
Но идва съботната вечер
и вий разтваряте листа
и гръмва, гръмва надалече
по улиците радостта.
Събота, събота вечер
толкова чакам те аз.
С ритъма жив и сърдечен,
ти ме отнасяш далече
във най-щастливия час.
Събота, събота вечер
празник на мой`та любов.
Събота, събота вечер –
ще танцувам, ще пея
във тоя свят чуден и нов.
Тук пламват неони,
там грейват ярки звезди,
от земята до небето
всичко диша със пълни гърди.