Лили ИвановаТози миг

ТОЗИ МИГ
Щом се превърне пак денят в нощен силует.
Щом светлините заблестят, ставам светлина огнена лъчиста!
Щом се спусне невидимо часът на кръговрат от звуци безчет.
Тишината дочувам докосваща нежно нощта.
Щом светлините заблестят ставам светлина.
С този миг единствен се сливам.
Само тук в кръга изчезва света.
Няма болка и няма тъга.
Думи родени от страст, всяка отвътре гори.
Само на сцената съм ненаранима.
Много неща не научих, но главното знам.
Щом си готов намери си душата, късай и раздай.
Този миг се нарича любов.
Знам, че душата ми преди някой посети.
Помня безплътните крила, помня лекота, после се събудих.
Там в ъгъла седнах и мълчах и суетата щом се стопи.
Вече знаех, че мога да полетя и да сънувам.
Помня безплътните крила, помня лекота.
Миг във който времето спира.
И протягам ръце без маска стоя.
А сърцето без грим и лъжа.