Лили ИвановаЖивоте Мой

Къде изчезна добротата
Измислица ли беше тя
Или пък приказка, която
Не съществува на света.
Край мене тя до вчера беше
Усмивка, поглед, топла длан.
Стопи ли я кошмарът днешен
В света от злото завладян.
Животе мой, какво ми носиш
Защо от мъка разлюлян
Светът е пак окаян просяк
Прострял за милостиня длан.
Животе мой, какво ми носиш
Защо от мъка разлюлян
Светът е пак окаян просяк
Прострял за милостиня длан.
Наоколо ми бедни, гладни.
Свят и нещастен и голям
Душата само – хляб грамаден
Все още мога да му дам.
Но той със присмех гледа в нея
Какво пък тайно се теша:
Все някога ще огладнее
Светът и за троха – душа.
Животе мой, какво ми носиш
Защо от мъка разлюлян
Светът е пак окаян просяк
Прострял за милостиня длан.
Животе мой, какво ми носиш
Защо от мъка разлюлян
Светът е пак окаян просяк
Прострял за милостиня длан.