Лили ИвановаНа сцената

На сцената аз знам – не съм родена,
Но днес дължа на сцената поклон.
И някой ден след време
Щастливо уморена, ще срещна тук
Последния сезон.
От тук видях кълбото на земята.
Научих се, че времето лети.
Прожектори блестяха,
В очите и душата,
Но щастието не веднъж боли.
На сцената един живот обречен,
Минава като шеметен сезон.
Раздавам всичко – да остане нещо,
Любов, мечти, надежда …
И много светлина.
На сцената аз знам – не съм родена,
Но днес дължа на сцената поклон.
И някой ден след време
Щастливо уморена, ще срещна тук
Последния сезон.
На сцената един живот обречен,
Минава като шеметен сезон.
Раздавам всичко – да остане нещо,
Любов, мечти, надежда …
И много светлина.
На сцената един живот обречен,
Минава като шеметен сезон.
Раздавам всичко – да остане нещо,
Любов, мечти, надежда …
И много светлина.