Лили ИвановаЩе се намерим

Помниш ли всичко, нима това не бе любов.
Беше различно – във миг живота стана нов.
Но нямахме време да се намерим.
Може би нещо съвсем случайно ни събра
В лятната вечер ти беше сам, а аз сама.
Но нямахме време да се намерим.
Ах, как исках времето да спра
За да мога да ти кажа –
Недей си отива сутринта,
Ако можеш да останеш.
Ах, как исках времето да спра
За да мога да ти кажа –
Недей си отива сутринта,
Ако можеш да останеш.
Ще се намерим.
Може би просто това е моята съдба.
Близо да бъде, почти до мене любовта
Но нямахме време да се намерим.
Как се нарича това, което ни дели.
Имахме всичко, но то остана кратък миг.
И нямахме време да се намерим.
Ах, как исках времето да спра
За да мога да ти кажа –
Недей си отива сутринта,
Ако можеш да останеш.
Ах, как исках времето да спра
За да мога да ти кажа –
Недей си отива сутринта,
Ако можеш да останеш.
Ще се намерим.
Ще се намерим.
Ще се намерим.
Ще се намерим.
Ще се намерим.