Лили ИвановаИлюзия

Не съжалявам и не мисля за нещата
Които имах някога до вчера.
Въртеше се кълбото на земята,
А аз пътувах за да те намеря.
Не съжалявам за пропуснати моменти.
За времето по пътя разпиляно.
В живота броеница от фрагменти
Разбрах кое е малко и голямо.
Илюзия е, че сме най – щастливи
В спокойните води на тишината.
Повярвайте ми бих ги заменила
За миг любов, една вълна и вятър.
Аз вече знам – така стоят нещата
От спомени събрани, спомен няма.
Но мойто огледало във душата
Предсказа теб любов – така и стана.
Не съжалявам за пропуснати моменти.
За времето по пътя разпиляно.
В живота броеница от фрагменти
Разбрах кое е малко и голямо.
Илюзия е, че сме най – щастливи
В спокойните води на тишината.
Повярвайте ми бих ги заменила
За миг любов, една вълна и вятър.
Илюзия е, че сме най – щастливи
В спокойните води на тишината.
Повярвайте ми бих ги заменила
За миг любов, една вълна и вятър.
Илюзия е, че сме най – щастливи
В спокойните води на тишината.
Повярвайте ми бих ги заменила
За миг любов, една вълна и вятър.