Какво ли не в живота си не бях!
Какво ли не отпих - любов и злоба!
Бях най-богата, бях сетен сиромах,
но просяк - не. И при това - на обич!
Просията изпълва ме с тъга!
Просията обижда ме, гори ме!
Затуй махни си щедрата ръка:
не искам вместо обич милостиня!
Махни я тази милосърдна длан,
че ако някой някога е давал
любов от жал, това съм аз и знам
цената страшна на любов такава.
Любов по бедност не ми давай, не!
Любов в съдба, а не в торба се носи!
На колене пред твойте колене
не твойта обич, свойта гордост прося!
Любовта е живот, щедрост, свят, добрина,
не паничка за дребни грошове!
Нито дар милосърден с най-нищожна цена.
Тя е пламък свещен и съдбовен!
текст: Д. Дамянов
музика: Н. Андреев