Лили ИвановаРъцете Ти

Дори когато друго нищо нямаш
и нашата любов се слее с времето,
ела с ръцете си при мене само,
с последната им жар, ще те приема.
Обичах те заради тях, ръцете,
изтръпващи от болка и доверие,
треперещи във тишината двете,
в които толкова любов намерих.
Припев:
Ръцете ти единствено виновни
за пламъка изгарящ помежду ни,
за чувствата във нас,
за нашата повест,
която с теб написахме без думи.
Ръце, аз само вас в света ще търся,
защото трябва нещо да ни свързва.
За миг ако отдръпнем нашите пръсти,
без огъня те могат да замръзнат.