Лили ИвановаДансингът на самотата

Събирах обич разпиляна
тъй както просякът трохи,
От минало неизживяно
Мигът изгаря и тежи.
Пребродих пътища незнайни
завръщах се в живота нов
за ласки парещи свенливи
и шепот молещ за любов.
Сега съм тук и всяка сянка
пробужда старата тъга,
за време скъпо проиграно
и болка с евтина цена.
Танцувам в залеза на дните
забравен танц на любовта
а дансигът на самотата
е мой единствен съдия.