Лили ИвановаПоетът

Казват, че всеки поет
във джоба си някъде пази
един пожълтял празен лист
за стара любов да разкаже...
На масата сутрин в кафето
той никога не е сам,
но съседното място се пази
за кого, за кого ли... не знам...
Припев:
Но зная как се обичат,
щом са далеч,
сърца, които по свой път вървят...
очи се срещат един път на век,
а после почти се забравят... (х2)
Нощем в града сред неони,
от свещи опушена стая,
той старите спомени гони
с кого ли, с кого ли... не знам...
Припев:
Но зная как се обичат,
щом са далеч,
сърца, които по свой път вървят...
очи се срещат един път на век,
а после почти се забравят...! (х2)
"За кой ли път ръката му посегна към хартията.
Дали нямаше да напише някоя безсмислица и да развали всичко...
Следобедното слънце очерта нечий силует на входа на кафенето
и той се усмихна, неволно..."
Припев:
Но зная как се обичат,
щом са далеч,
сърца, които по свой път вървят...
очи се срещат един път на век,
а после почти се забравят...! (х2)