Лили ИвановаПокруса

Душата ми вихрушка я обрули.
Защо я пуснах гола и пеша
Сред вашите ласкателства и хули.
Защо ви дадох своята душа ?
Защо ли като храм ви я отворих
Без да помисля аз че някой ден
Незнайно кой от вас жестоки хора
Иконите без свян ще окраде.
Не съжалявам, че е пуст олтарът
И, че вратите са разбити с бяс.
Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз.
Не съжалявам, че е пуст олтарът
И, че вратите са разбити с бяс.
Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз.
Душата ми обрулена и мъртва
Пустее без икони и олтар.
Във нея аз ви пуснах като в църква,
А трябваше да сложа катинар.
Не съжалявам, че е пуст олтарът
И, че вратите са разбити с бяс.
Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз.
Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз.
Днес няма где да се помоля аз.