Лили ИвановаСчупена Чаша

Питаш ме защо осъмнах с чаша във ръка
И защо разбих я след това.
Никога не си ме виждал с вино да теша
Своята изстрадала душа.
Помниш как с усмивка срещах утрото до теб
Слънце бях за твоето лице.
Нищо не остана вече в нашите сърца
Моето е рана от сега.
Хей, мъко моя ти, хей много ми тежи
Дай, дай поне ръка,
Аз не плача, тръгвай си сега.
Хей, мъко моя ти, хей свят ми се зави
Не, няма да се дам
Ти си вече и от мен по-сам.
Питаш ме защо осъмнах с чаша във ръка
И защо разбих я след това.
По-добре ме виж такава за последен път
И тръгни към страшния си съд.
След година-две ще минеш тук ти може би
И ще видиш от пожар следи.
Само счупената чаша тъжно ще блести,
Кой от нас виновен е кажи.
Хей, мъко моя ти, хей много ми тежи
Дай, дай поне ръка,
Аз не плача, тръгвай си сега.
Хей, мъко моя ти, хей свят ми се зави
Не, няма да се дам
Ти си вече и от мен по-сам.