Лили ИвановаРеквием

Любовта, любовта е радост.
Любовта е смях.
Любовта, любовта
е мълчание под звездите.

Аз не помня
къде и кога,
къде и кога те срещнах.
Твойта усмивка,
моят глас –
всичко е спомен далечен.

Любовта, любовта ще бъде
векове, векове безсмъртна,
но, но само веднъж,
но само веднъж – жива.

Но, но само веднъж,
но само веднъж – жива.

Небесата над нас,
тротоарът под нас
и луната, която блестеше,
твоята усмивка,
моят глас –
всичко е спомен далечен.

Любовта, любовта ще бъде
векове, векове безсмъртна,
но, но само веднъж,
но само веднъж – жива.

Любовта е безсмъртна,
но само веднъж – жива.