Лили ИвановаРазговор с вятъра

Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми,
моята днес ще говори.
Никой дори не се запита
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не се жаля.
Ще ми се всички да са щастливи.
Себе си слагам накрая.
Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.
Никой дори не се запита
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не се жаля.
Ще ми се всички да са щастливи.
Себе си слагам накрая.