Лили ИвановаКредецът на мъка

Думи излишни няма,
само ефирна тишина,
сякаш в града сме двама,
нека побърза сега нощта,
Щом угасне залеза,
с аромат на праскови,
ще мечтаеш влюбено за мен.
Припев:
Ела крадецо на мъка,
влез не чакай на прага,
виж нощта ти помага,
тя за тебе е рай.
Ела крадецо на мъка,
влез не чакай да съмне,
щом зората се върне,
мен ще помниш до край.
Знай че не съм икона,
нищо земята ми е храм,
Мъките аз не помня,
мога само само любов да дам,
Щом угасне залеза,
с аромат на праскови,
ще мечтаеш влюбено за мен.
Припев:
Ела крадецо на мъка,
влез не чакай на прага,
виж нощта ти помага,
тя за тебе е рай.
Ела крадецо на мъка,
влез не чакай да съмне,
щом зората се върне,
мен ще помниш до край.
Ела крадецо на мъка,
влез не чакай на прага,
виж нощта ти помага,
тя за тебе е рай.
Ела крадецо на мъка,
влез не чакай да съмне,
щом зората се върне,
мен ще помниш до край.
Ела крадецо на мъка,
влез не чакай на прага,
виж нощта ти помага,
тя за тебе е рай.
Ела крадецо на мъка,
влез не чакай да съмне,
щом зората се върне,
мен ще помниш до край.