Лили Иванова и Асен ГарговОтминали години

Помниш ли първите срещи и първите ни слова.
Двама жадувахме в обич да срещаме пролетта.
После раздяла открадна надеждите за това,
че не повярвахме в любовта.
После раздяла открадна надеждите за това,
че не повярвахме в любовта.
Ето ден след ден годините са минали.
Като миг студен, животът ни преминал е.
Даже птиците щастливо те по две летят,
а след нас няма две следи да горят.
Спомени само разбуждат отново една тъга.
Спомени мои, които се раждат във песента.
Тъй неусетно със теб сме изгубили младостта,
че не повярвахме в любовта.
Тъй неусетно със теб сме изгубили младостта,
че не повярвахме в любовта.
Ето ден след ден годините са минали.
Като миг студен, животът ни преминал е.
Даже птиците щастливо те по две летят,
а след нас няма две следи да горят.