Лили ИвановаДевет Кръга

Девет кръга, като в ада,
знай, че има любовта.
Мила, жестока - тя е суша и вода.
Тъжна, засмяна - моят дар и моят край.
Девет кръга, като в ада,
трябва да преминем в любовта.
С мен ли си или те няма? Какво съм аз за теб?
Някаква случайна среща? Или сън от твоя сън?
Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.
Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.
Девет кръга, като в ада,
трябва да преминем в любовта.
С мен ли си или те няма? Какво съм аз за теб?
Някаква случайна среща? Или сън от твоя сън?
Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.
Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.
Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам, но не съжалявам.