Лили ИвановаЗаклинание

Не тъгувай моя обич първа и последна.
Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам.
Не умирай моя мъко, мъко ненагледна
Няма да те дам, няма да те дам.
Тихо стъпвай моя обичы тихо влез при нея.
Превърни денят във вечер и нощта във ден.
Дай и снежен мраз през юли, януарска жега,
Както правиш с мен, както правиш с мен.
Почерни я моя мъко, бял ден да не знае.
Изсуши я с огнена ръка.
Не жали я моя мъко, мен жали – така е,
С мене е така, с мене е така.
Не тъгувай моя обич първа и последна.
Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам.
Не умирай моя мъко, мъко ненагледна
Няма да те дам, няма да те дам.
Почерни я моя мъко, бял ден да не знае.
Изсуши я с огнена ръка.
Не жали я моя мъко, мен жали – така е,
С мене е така, с мене е така.