Лилия СтефановаМразя се!

Знаеш ли какво е болка,
скрита между тези четири стени?
Колкото и да се боря
тръпки ме побиват, че до мен не си.
Мразя се, че те обичам.
Мразя се, че търся двете ти ръце.
Мразя се, че трудно дишам
в празното легло, ухаещо на теб.
И сред тълпата сякаш избледнявам,
не мога да намеря път напред.
Всичко сякаш се разпада
само ако срещнем погледи с теб.
Припев:
За Бога спри!
На мен ми стига да кажеш и дума
и съм готова при теб да се върна.
Нямам сили да бъда сама.
Така боли да зная в минало
че ме превърна,
да зная как в ръцете ти някога горях.
Без тебе цяла да остана - няма как.
Казваха ми: "Забрави го!"
Зная, че на думи много лесно е.
Мразя се, че не заспивам.
Свита върху пода мисля си за теб.
И сред тълпата сякаш избледнявам,
не мога да намеря път напред.
Всичко сякаш се разпада
само ако срещнем погледи с теб.
Припев:
За Бога спри!
На мен ми стига да кажеш и дума
и съм готова при теб да се върна.
Нямам сили да бъда сама.
Така боли да зная в минало
че ме превърна,
да зная как в ръцете ти някога горях.
Без тебе цяла да остана - няма как.
За Бога спри!
На мен ми стига да кажеш и дума
и съм готова при теб да се върна.
Нямам сили да бъда сама.
Така боли да зная в минало
че ме превърна.
Без тебе всичко се срина в моето сърце.
И затова, че те изгубих
Мразя се!