Лилия СтефановаМразя се

Знаеш ли какво е болка,скрита между тези четири стени..колкото и да се боря,тръпки ме побиват че до мен не си.Мразя се че те обичам,мразя се че търся двете ти ръце, мразя се че трудно дишам в празното легло ухаещо на теб.И сред тълпата сякаш избледнявам немога да намеря път напред.Всичко сякаш се разпада само ако срещнем погледи със теб.За бога спри (спри) не ме мисли, да кажеш и дума и съм готова при теб да се върна,нямам сили да бъда сама.Така боли знай в минало че ме превърна, да зная как в ръцете ти някога горях,без теб цяла да остана няма как .Казваха ми забрави го,знам че на думи лесно е.Мразя се че не заспивам свита на пода мисля си за теб и сред тълпата сякаш избледнявам немога да намеря път на пред.Всичко сякаш се разпада само да срещнем погледи със теб.За бога спри (спри) не ме мисли,да кажеш и дума и съм готова при теб да се върна нямам сили да бъда сама.Така боли знай в минало че ме превърна,да зная как в ръцете ти някога горях, без теб цяла да остана няма как. За бога спри (спри) не ме мисли, да кажеш и дума и съм готова при теб да се върна, нямам сили да бъда сама. Така боли знай в минало че ме превърна, без теб всичко се срина в моето сърце, и за това че те изгубих мразя се.