Ще попитам аз сърцето, що е толкоз наранено,
мрак се спуска по лицето от горчивата раздяла.
Ще попитам аз душата, кой ли път сега да хвана,
мрази ме до мен кревата и надежда изгорена.
Припев:
На никого, на никого, на никого не давам любовта,
на никого, на никого, на никого не мога да простя.
Думите ти преминават тъй полека край ушите,
но не чуват те горките по лицето от лъжите.
За животът ще напиша аз историята млада,
но не бързай да се радваш тук за тебе място няма.
Припев:(x2)