Лора ВладоваСън

Вече не спя, вече не мога,
но и без да спя пак те сънувам.
Тръгвай си, махай се
Стига вече си крал от мен!
Всичко ти дадох и всичко ми взе.
Даже сълзи да има,
няма те да са за теб,
празен храм е моето сърце.
Ключ бях ти дала,
за да влизаш тихо всяка нощ
да идваш в моя сън.
Ключ към мене бях ти дала,
ключ за моята душа.
Дай ми го сега и си върви!
Вече не спя, вече не мога!
Страх ме е, страх ме е,
да не срещна отново теб
и в съня да те поискам пак.
Ключ бях ти дала,
за да влизаш тихо всяка нощ да идваш в моя сън
Ключ бях ти дала, ключ за моята душа,
Дай ми ключа и си върви!
Пада звезда, пита ме тя
искам ли мой сън да си ти?
Ключ бях ти дала,
тихо да влизаш в моите сънища ти
Ключ бях ти дала,
днес пак ела
но за последно и ми го върни
Ключ към мене бях ти дала,
но дори да дойдеш,
празно ще е тук.
Моят сън е пуста стая,
само сянка там си ти.
Дай ми ключа и си върви!
Моят сън е пуста стая,
само сянка там си ти.
Дай ми ключа и си върви!
Ти вече си сън... (х3)