Устата и Светльо и Лора ВладоваНова песен неромантична

Няма как да ти простя,
за миг отне ми вечността
Леда разпръсна се и бавно слезе в моето сърце.
Разруши се,но не спря
Парчета падат и туптят
И редят сами отново път
Показват ми пак своя път към теб!
Нова песен – неромантична
Нова книга тъжна и драматична
Ти изпя за мен,ти написа с мен
И остави студ,тъга и тъмна сянка
Различни версии на тема-
„обичаш ме,не ме обичаш”
Можеш да твориш,но в душата ми
Само ти си скрил ключа да те забравя
Не знам кога и как да тръгна
Не знам и как да те прегърна
Но знам че няма мен без тебе,
Няма ден и време,без да те обичам
Загубих се в лъжи и мъка
Теб да забравя,но не мога
Дори и пак да боли,аз през сълзи проплаквам моля те остани
ПРИПЕВ:
Няма как да ти простя,
за миг отне ми вечността
Леда разпръсна се и бавно слезе в моето сърце.
Разруши се,но не спря
Парчета падат и туптят
И редят сами отново път
Показват ми пак своя път към теб!
УСТАТА:
Започва мой куплет
Ти знаеш как сега това на този ред е за теб!
Чакам те-подай ръка,
Всички мои мисли за тебе,карат ме да бъда буден и да търся
Пътя към сърцето ти,макар и труден.
Мога ли да съм сам някъде навън?
А мога ли да съм като гръм в твоя сън?
И дори сто години всяка нощ да вали,
Знам пак ще познаеш моите сълзи...
Мислех си че мога без тебе
Тръгнах и не спрях но силно във мене
Чувствах как боли и как съдбата ми
Тъй бързо сломи и последната надежда
Намерих сили да живея,
обичам силно и копнея
Намерих ги за да могат пак да ме върнат
отново при тебе
Не знам как времето да върна
Не знам и как да те прегърна
Но знам,че мога теб да обичам така както знам че обичаш ти
ПРИПЕВ *2