Люба ИлиеваСпомени в прахта

Във тази част аз съм сгушена в теб,
а художникът стар ни рисува портрет,
черно-бял,завършен цял.
В тази част е специалният ден,
Помня думите ти : "Нанеси се при мен",
И дотук,нямаме ключ.
Но как да вдигна,
когато знам защо звъниш.
Свържи и празни думи,
няма да ме задържиш.
И да,аз още пазя онзи стар наш поглед.
Но да,знам,той не значи вече нищо за теб.
Спомени в прахта.
В тази част аз ти вярвах така,
както вярва дете с играчка в ръце.
Ти я взе.
А сега накъде?
Във тази част вече си непознат,
в най-самотният град,
ти си черният цвят.
Ти си спомен,спомен,спомен в прахта.
И да,ще ти вдигна,
чак,когато аз реша,
един път ще те целуна,
втори не греша.
И да,ще ти вдигна,
чак,когато аз реша,
един път ще те целуна.
И да,аз още пазя онзи стар наш поглед.
Но да,знам,той не значи вече нищо за теб.
Спомени в прахта.
Спомени в прахта.
Спомени в прахта,спомени в прахта.
И да,аз още пазя онзи стар наш поглед.
Но да,знам,той не значи вече нищо за теб.
И да,аз още пазя онзи стар наш поглед.
Но да,знам,той не значи вече нищо за теб.
Спомени в прахта.