ЛюсиНека не е сън

С вика на утрото се будя.
Измамно светло е навън.
Изгубен във лъжи се чудя:
Моят живот не е ли на сън?
И няма вече цветни хора,
умирам още нероден.
Отплувам на обречен кораб,
мойта мечта далеч е от мен.
Припев:
Нека не е сън,
когато плача и се смея.
Нека не е сън,
когато аз целувам нея.
Нека не е сън
и нека чувствам, че живея.
Нека не е сън, измислен.
Нека не е сън!
И някой пак с лъжи ме храни,
краде от моята душа.
И няма болка в моите рани
и няма любов, дори в любовта.
Припев:/3х/