Маргарита ХрановаЧудо

Кой ли днес покани моя златен свят.
Сигурно натрапник някой,пожела и отново срещи
неумели смешни,гонят по часовник точно мен
ден след ден.Някак искам да избягам стига вече с това.
Лудо някой ме пресмята,чудо съм била.
Кой ли утре ще попита как живях,не с думи
няма смисъл и от тях.На душуте требни,
не аплодисменти.А бълна от тайни ще даря с лекота.
Някак исках да избягам стига вече с това.Лудо някой
ме пресмята,чудо съм била.Някак исках да избягам стига вече с това.Лудо някой
ме пресмята,чудо съм била.