Маргарита ХрановаБезсъница

По стълбите тичат
задъхани струни.
в празната къща се буди от сън
прашна китара.
От ъглите тръгват
забравени думи.
В прозореца някой подсвирква
и сяда до мен.
Лица и огньове
под мен се прегръщат
Земята се свива от мъка
по чужда планета.
Пулсира небето
и някой се връща
захвърлил монета за себе си
някога в прашния двор
Лица и огньове
под мен се прегръщат
Земята се вдига на пръсти и нежно
целува небето.
Кога ще се върнеш?
Кога ще се върнеш?
От тъмното песен възкръсва
и сяда отново до мен.
Изсъхна лозата
към тебе извита.
От дългото чакане времето спря
в мойто огнище.
Кога ще се върнеш?
Кога ще се върнеш?
От тъмното песен възкръсва
и сяда отново до мен.