Маргарита ХрановаТихи стъпки

Тихи стъпки бродят в мойто сърце,
нощта се спуска, препълнена с луна,
ще се търсят в мрака нежни ръце,
за да се обичат без свян и без вина,
може би, може би ...
Пак вали вътре в мен, плаче вън дъжда,
моя стон пронизва с вик на птиците съня.
Пак звучат забравени влюбени слова,
любовта ще чака знак притихнала в дъжда.
Тихи стъпки бродят в мойто сърце,
нощта се спуска, препълнена с луна,
ще се търсят в мрака нежни ръце,
за да се обичат без свян и без вина,
може би, може би ...
Само там в душите ни, тихо ще стои
светлина, отминал ден, отминали мечти
и звучат забравени твоите слова,
любовта притихнала отново е сама.
Тихи стъпки бродят в мойто сърце,
нощта се спуска, препълнена с луна,
ще се търсят в мрака нежни ръце,
за да се обичат без свян и без вина.
Но остава студ и болка в мен,
този спомен от отминал ден,
може би в нас ще се стопи
този миг от който ни боли.
Тихи стъпки бродят в мойто сърце,
нощта се спуска, препълнена с луна,
ще се търсят в мрака нежни ръце,
за да се обичат без свян и без вина.
Тихи стъпки бродят в мойто сърце,
нощта се спуска, препълнена с луна,
ще се търсят в мрака нежни ръце,
за да се обичат без свян и без вина.
Може би.