И си мислех протегнала длани,
всички пътища твои ще хвана,
ще почукам на твоето сърце
и завинаги мое ще стане.
И си мислех дори да греша,
ще отворя вратата последна,
ще излъжа аз твоята душа
и до нея щастливо.
Ще седна...
Ти не дойде, а аз те чаках,
търсех теб, търсех твоя глас,
ти остави само тъмна сянка,
аз си мислех ти ще дойдеш пак.
И си мислех пристигнеш ли тук
любовта ми надежда ще има,
но протегнах ръце аз към теб
и напразно зовях твоето име.