Мариана Попова и Искрен ПецовГубя Те

Колкото повече те искам,
колкото те желая близо до мен...
Като в лош сън минавам близо до теб,
протягаш ръка да ме докоснеш.
Шепна ти нежни думи, гледам те.
Търся с очи да те целуна...
А аз съм тъй далеч от теб сега,
Боже мой, не те обичам вече, вече.
Ще те загубя Мариана, не искам лъжи.
Не ме мъчи, знаеш ли колко боли...
Ще те загубя Мариана, не искам лъжи.
Не ме мъчи, знаеш ли колко боли...
Помниш ли, как силно те обичах -
в огън горях, когато ме докосваше...
Аз така и не разбрах, че обичта
наистина минава покрай мен.
Толкова си хубава, Мариана,
сили нямам да го изричам вече.
Няма еднакво силна обич,
стрелките летят за последно сбогом.
Ще те загубя Мариана, не искам лъжи.
Не ме мъчи, знаеш ли колко боли...
Ще те загубя Мариана, не искам лъжи.
Не ме мъчи, знаеш ли колко боли...
Ще те загубя Мариана, не искам лъжи.
Не ме мъчи, знаеш ли колко боли...
Ще те загубя Мариана, не искам лъжи.
Не ме мъчи, знаеш ли колко боли...
Помниш ли, как силно те обичах -
в огън горях...
Аз така и не разбрах, че обичта
наистина минава покрай мен.
Ще те загубя Мариана, не искам лъжи.
Не ме мъчи, знаеш ли колко боли...
Ще те загубя Мариана, не искам лъжи.
Не ме мъчи, знаеш ли колко боли...
Ще те загубя Мариана, не искам лъжи.
Не ме мъчи, знаеш ли колко боли...
Ще те загубя Мариана, не искам лъжи.
Не ме мъчи, знаеш ли колко боли...