Mary Boys BandМомичето до мен

Вече не познавам момичето до мен…
Цялата блестиш в злато и сатен,
говориш превзето за новите дни,
но никога не каза щастлива ли си.
Години седяхме на един и същи чин…
Може да сме имали и общ любим…
Сега се подиграваш с миналите дни,
но никога не каза щастлива ли си.
Някой те превърна в далечна непозната...
Някой от очите ти открадна красотата...
Кога ще бъдем пак на двадесет години?
Защо не искаме да хванем мига?
Светът ще ни превърне в прах и стърготини,
а можем още малко да бъдем деца…
Косите ти вече не са водопад.
В очите ти не виждам познатия цвят.
Дори не помисляш за бъдещите дни,
а някога мечтаеше щастлива да си…
Вече не познавам момичето до мен…