MD ManasseyManassey Disconnect

1:
реални хора - нереални действия
думи изричани оказват въздействия
думите оплетени интриги здравата заплетени
материал готов за сапунен сериал
и филма е на лице - прожекцията вече почна
сценариста дава преценката си точна
лигата му сочна надолу как се стича
тичат ли героите във филма тича тичат
Писна ми да съм.. добряка, вечно аз да съм.. добряка
кръста тежи но го нося и потъвам заедно със него във водата
като капитана, а що не избрах да съм моряка
да се кача на спасителната лодка
Играта с надпис game over, кораба на дъно
като Титаник, повлече много души във морето от сълзи
солено със червен оттенък със кръвта ни напоено
надарено силно слово, но в момента е сурово
като олово нагнетено от детонация
пронизваща човешка плът
ситуация натиснал спусък пръв
искрата бе подадена земята и тя във кръв бе удавена
натура мамина, какво знаеш ти за моя живот
моята мисия, моя произход
предател ти ли ме наричаш
или или - твои думи със които приятелство обричаш
заради шибани интриги, кръв повръщам , кръв храча
тези думи не са цитат от книги, за теб нищо не значат,
палача хваща брадвата надига ръката
главата ми е на дръвника
чувам тълпата ликува, тя вика
тълпата си ти, тълпата сте вие
готови всеки от вас с камъни мен да убие
дали умирам в тази история човекът без име
припев:
а ти уби manassey, manassey is disconnect
запази спомена за него и тази песен е за теб
част от мен, manassey is disconnect
ти направи своя избор, щото твърде си зает
2:
събуждам се във мрачната хотелска стая седя
с фиксирам поглед в точка на тавана кръстосал крака
часовника заковал стрелка на шест и петнайсет
не знам от кога седи така, ама трай си
гледам него, виждам себе си, времето спря
и в този миг осъзнах в душа ми мрак и тъга
тишината е превзела с ряз цялата стая
дали самия аз не съм тази стая не зная
искам да стана да крещя да викам колкото мога
но издавам само шепот спира дъха ми тревога
непоносимо напрежение, клаустрофобия
поглеждам календар със знак на моята зодия
окован във невидими оплетени вериги
глас във главата ми казва - разплети ги, развържи ги, махни ги
но не мога, боли, болката непоносима, търся морфина
щото съм, слабака ли съм, всъщност не съм
ставам, изправям се и не разплитам а направо късам
късам веригите - край на интригите
от ярост породена идват ми силите
в наредена система видях елементите гнилите
които мъчат, бъркат във съзнанието
чакат разкаянието, получават наказанието от моя страна
вече не съм добряка, край на тази игра
manassey е злина
manassey e мана
припев: (повтаря се)
3:
защото вашата злоба роди мен.. манол шуа
аз получих своето признание
имам нужното знание интелект
да навра на тясно всеки шибан поет
лирика градена със години издига непробиваемото здание
пред разкошната фигура си клекнал и търсиш свойто призвание
а ти създание готово за състезание получил разочарование
с чисто съзнание от моята мощ с която всичко помитам
хранена от вашата злоба, как си сега да те попитам
а преди галех със всяка моя дума
но сега те давя със лириката по течението на Струма
викам, както зулума е направен, ти си хванал морска болест, качил се на лодка от гума
прелиствам ли ти ти фото албума живот на лента -кай последната си дума
недей бре манолито
гръбчето тии развито
аз куче съм пребито
и на свирки си навито
дупето ми подмито
от целулита стрито
пред тебе съм открито
млъкни ща праскам на закритооо които
черепна фрактура ти изграждам на главата
кат извада си не кура а патлака от кобура
след като съм ти натрил нусурата
с римовата бата, напоил съм си със семето полята
а реколтата завещава клонинги милиони бойнги със фейса на МАНАТА
като ураган навлизам тука във играта
вмъкнал съм са във всеки дом и не със злом
направо артмагедон помитам всьо по пътя и не питам
руша света градя с мана града новия новия си хуом
кликни ми на дъбъл ю дъбъл ю дъбъл ю точка манол шуа маната точка ком
сипи ми ром и йо хо хо и бутилка текилка