MD Manassey и Kerannoff55 seconds / 55 секунди

(MD Manassey)
Представи си че гледаш филм,
а главния герой си ти
и се гледаш отстрани.
Брояча е пуснат.
Остават ти 55 секунди,
през които трябва да решиш как да постъпиш.
В един момент
55 секунди са твърде кратки,
а пък в друг момент са твърде много.
Понякога ти е ясно
какво трябва да направиш,
а понякога си мислиш,
че ти е ясно.
Но грешиш.
Понякога не знаеш отговора на въпроса,
който си задаваш през интервал от 55 секунди.
„А ако бях постъпил така.
Какво би станало?!
Какво би се променило?!"
Иска ти се да бутнеш стрелката назад
или да я мръднеш напред.
Но знаеш, че не можеш...
(Kerannoff)
Съдбоносните камбани танцуват по ритъма ми
като късния дъжд по покрива на стаята ми
няма време за губене няма време за драми
в нощта непрогледна се решава нечия съдба...
Не ме ебе за съдбата ти не протягай ръката си
ти си вън от главата ми нямаш власт над делата ми
не отваряй устата си - нямаш к'во да кажеш, знаеш ли
думите ти са вятърни мелници по полята ми...
Ходя из града и там виждам лица
но непознати и сиви лица - лица на деца -
деца на преходи, изметени с бруталните методи
със метлата на измяната, живели в лъжа...
Те са копелета надрусани от разбиранията вкусови
нямат сила да бъдат други и говорят заучени думи
те са копелета замаяни по калъп до един изваяни
нямат нерви да се борят и отдавна са забравени...
Музиката рефлектира върху мисленето -
нещото, което е във мене най - изчистено,
избистрено през ситото на празните думи
да просто живота ми в петдесет и пет секунди...
Припев:
(MD Manassey)
Гледайки на север виждам студ и мраз
и не разбирам, там друг ли е или съм аз.
Гледайки на юг слънцето пече напук
и вече знам, че моето място не е тук.
Гледайки на изток и на запад, виждам море
и няма път през него да се мине откъде.
Но да остана тук, значи да остана в ад.
И няма място, на което да се дяна в тоя свят.
Петдесет и пет секунди, часовникът тиктака.
Петдесет и пет секунди, никой няма да те чака.
Петдесет и пет секунди, времето лети, не спира.
Петдесет и пет секунди, живот се ражда и умира.
(Niksson)
Страниците на дневника ми пълни са с тъга,
Пожълтял е той с годините, а може би и аз.
Мастилото е мойта кръв, а редовете пълни са със скръб.
И живота отминава като хубав сън.
Затова отгръщам нов лист, снежнобял
Пиша за историята на човек със нов идеал.
Човек изстрадал, живял, умрял, преродил се,
Човек в сън живял, сънувал жив и пробудил се,
Застанал прав, закален от премеждия и драми,
Готов да понесе още много травми.
Честта от това да бъде себе си, без да съжалява.
С радост олекотен пред злобата не разсъждава.
И нека пукат се от яд и нека да умрат от глад.
За моя сметка смяха се, за победен аз смятах се.
Изправих се, без да ближа стари рани.
И напред засилих се, без спирачки,
Само вятъра броеше мойте крачки.
За да докажа на себе си и на света,
Че съм се родил със цел и реална е тя
И идва време за последните сълзи
Да, живота ми в петдесет и пет секунди...
Припев:
(MD Manassey)
Гледайки на север виждам студ и мраз
и не разбирам, там друг ли е или съм аз.
Гледайки на юг слънцето пече напук
и вече знам, че моето място не е тук.
Гледайки на изток и на запад, виждам море
и няма път през него да се мине откъде.
Но да остана тук, значи да остана в ад.
И няма място, на което да се дяна в тоя свят.
(SD)
За нас, децата на съдбата, по-дълбока е водата
За кой ли път стои над реката
Ще се оправят скоро народно нещата
В този момент, пълен салон, прожектира апаратът,
Бели букви, черен екран, скита войник сам по земята.
Дали след 100 години ще намери своя път,
Път павиран от живота, живот на граници със смърт.
Куршуми от думи летят в погрешната посока.
Диригента на живота си ти, ти диктуваш всяка нота.
Малка крачка назад, засили се и скачай
Времето разделно няма никого да чака
Зад маска съм застанал, тя е твоето лице.
Картите са долу, а сега накъде?
Връщаш лентата назад, себе си намираш там,
Там не знам накъде вървиш, но пак си сам.
Хайде, време е, вдигни главата си, хвани ръката ми.
Хиляди ангели сега бдят над делата ти.
Секунда мълчание, чуваш ли тишината?
Получаваш прозрение от гласовете в главата.
Навън вали. Тъмно е. Последните думи.
Да животът ти в петдесет и пет секунди.
Припев:
(MD Manassey)
Гледайки на север виждам студ и мраз
и не разбирам, там друг ли е или съм аз.
Гледайки на юг слънцето пече напук
и вече знам, че моето място не е тук.
Гледайки на изток и на запад, виждам море
и няма път през него да се мине откъде.
Но да остана тук, значи да остана в ад.
И няма място, на което да се дяна в тоя свят.
В тоя свят, в тоя свят, в тоя свят
В тоя свят, в тоя свят, в тоя свят ...