Милко КалайджиевНощ последна

Тръгваш си за кой ли път
без дори да кажеш сбогом.
Само лист и почерк скъп,
че ти липсвам страшно много.
Тръгваш си, не знам къде
всеки спомен за теб да скрия.
Но се връщаш ти след ден
лястовица от хартия.
Припев:
Нощ последна настъпи за нас
какво не ни достигна сега се питам аз.
Нощ последна страшна като съд
бъди щастлива сама по своя път.
Тръгваш си, а после пак
търсиш път към мен обратно.
Не моли да ти простя,
щом при мен ще си закратко.
Тръгваш си след сто лета
друга обич да не открия.
Ти лети без мен сама
лястовица от хартия.
Припев:(x3)