Милко КалайджиевЗаради теб

Това незнам какво е, то любов не е
Дори и сянката ми цял живот да я ревнуваш.
Да ми измисляш и жени и грехове
Можеш го добре, но няма ли да спреш
Как поне веднъж, не ти изневерих?
Как поне веднъж, с лъжи не те раних?
Нямаш сърце нали, за мен не те боли.
Но защо пак съм с теб, грешнице?
Незнам какви мъже си имала преди,
заради тях недей сега на мене да си връщаш.
До днес не съм ти давал повод за сълзи,
мога да ти дам, това ли искаш ти?
Как поне веднъж, не ти изневерих?
Как поне веднъж, с лъжи не те раних?
Нямаш сърце нали, за мен не те боли.
Но защо пак съм с теб, грешнице?
Как поне веднъж, не ти изневерих?
Как поне веднъж, с лъжи не те раних?
Нямаш сърце нали, за мен не те боли.
Но защо пак съм с теб?
Как поне веднъж, не ти изневерих?
Как поне веднъж, с лъжи не те раних?
Нямаш сърце нали, за мен не те боли.
Но защо пак съм с теб, грешнице?