Милко КалайджиевКръчма е душата ми

Без въздух как се диша ми кажи,
кажи ми как без кръв сърцето да бие,
така съм аз без твойте очи,
но иначе съм жив и всички ме броят за щастлив.
Кръчма е душата ми, пълна с хора всякакви,
пия с тях и пея с тях, чужди сълзи трия пак.
Кръчма е душата ми, всички са добре дошли,
но остават сутринта само счупени стъкла.
И пак се чуствам половин човек,
и пак заспивам страшно сам като куче,
немога да обичам пак след теб,
но иначе съм жив и всички ме броят за щастлив.
Кръчма е душата ми, mълна с хора всякакви,
пия с тях и пея с тях, чужди сълзи трия пак.
Кръчма е душата ми, всички са добре дошли,
но остават сутринта само счупени стъкла.
Кръчма е душата ми \Кръчма е душата ми\
пия с тях и пея с тях, чужди сълзи трия пак.
Кръчма е душата ми \Кръчма е душата ми\
но остават сутринта само счупени ...
Кръчма е душата ми, mълна с хора всякакви,
пия с тях и пея с тях, чужди сълзи трия пак.
Кръчма е душата ми, всички са добре дошли,
но остават сутринта само счупени стъкла.