Има думи по нявга излишни за нас,
има думи в сърцата ни скрити.
За какво ли да казваме всичко на глас,
щом са казали всичко очите?!
Замълчи, замълчи,
нима в наште очи
всички чакани думи ги няма!
Замълчи, замълчи,
виж в очите звучи
туй което с теб чувстваме двама!
Но мълчат и очите понявга дори,
щом останем сами под звездите.
Ах, тогаз не малчи- говори, говори
туй което не казват очите!
Говори, говори,
има думи добри,
малки думи със сила голяма!
Говори, говори,
замечтани дори
тези думи ги чакаме двама!
Говори, говори!