16 years old when I went to war,
To fight for a land fit for heroes,
God on my side, and a gun in my hand,
Chasing my days down to zero,
And I marched and I fought and I bled
And I died & I never did get any older,
But I knew at the time, That a year in the line,
Is a long enough life for a soldier,
We all volunteered,
And we wrote down our names,
And we added two years to our ages,
Eager for life and ahead of the game,
Ready for history`s pages,
And we brawled and we fought
And we whored `til we stood,
Ten thousand shoulder to shoulder,
A thirst for the Hun, we were food for the gun,
and that`s what you are when you`re soldiers.
I heard my friend cry,
And he sank to his knees, coughing blood
As he screamed for his mother
And I fell by his side,
And that`s how we died,
Clinging like kids to each other,
And I lay in the mud
And the guts and the blood,
And I wept as his body grew colder,
And I called for my mother
And she never came,
Though it wasn`t my fault
And I wasn`t to blame,
The day not half over
And ten thousand slain, and now
There`s nobody remembers our names
And that`s how it is for a soldier.
Motorhead1916
Добави в любими
301
Запазете час за грим в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
Език: Английски
Motorhead - 1916 Текст
Докладвай текста
Motorhead - 1916 Превод
Шестнайсет годишен отидох на война,
да се бия за страна на герои,
с Господ зад мен, и със пушка в ръка
скъсявайки дните спокойни.
Марширувах, и бих се, умирах, кървях
и никога не остарявах,
но знаех тогаз, че година във фланг
за войника живот е достатъчен.
Доброволци ний бяхме,
и сами се подписвахме,
и надписвахме две-три години.
Жадни за живот, ние първи загивахме,
готови за чест и за слава.
И крещяхме, и бихме се,
и мърсихме се с кръв –
десет хиляди, рамо до рамо.
Със жажда за мъст, ний потъвахме в кръв:
да, това са войниците само.
Чух приятеля свой
паднал ничком ранен, да вика
майка си и кръв да храчи.
И прострях се до него
и смъртта тъй пое ни,
притиснати близо от малки.
И лежах във калта,
и кирта, и кръвта,
и додето изстиваше, плаках.
И майка си виках,
не дойде даже тя,
макар добър да бях аз,
и да не беше моя вината.
И преди ден да мине,
десет хиляди тъй си умряха, и днес
никой не помни дори имената.
Такава е участта на войника.
Докладвай превода Искам превод Добави преводда се бия за страна на герои,
с Господ зад мен, и със пушка в ръка
скъсявайки дните спокойни.
Марширувах, и бих се, умирах, кървях
и никога не остарявах,
но знаех тогаз, че година във фланг
за войника живот е достатъчен.
Доброволци ний бяхме,
и сами се подписвахме,
и надписвахме две-три години.
Жадни за живот, ние първи загивахме,
готови за чест и за слава.
И крещяхме, и бихме се,
и мърсихме се с кръв –
десет хиляди, рамо до рамо.
Със жажда за мъст, ний потъвахме в кръв:
да, това са войниците само.
Чух приятеля свой
паднал ничком ранен, да вика
майка си и кръв да храчи.
И прострях се до него
и смъртта тъй пое ни,
притиснати близо от малки.
И лежах във калта,
и кирта, и кръвта,
и додето изстиваше, плаках.
И майка си виках,
не дойде даже тя,
макар добър да бях аз,
и да не беше моя вината.
И преди ден да мине,
десет хиляди тъй си умряха, и днес
никой не помни дори имената.
Такава е участта на войника.