Покоят значи смърт!
Останал без душа,
живееш както старите предмети.
Живееш като сляп
един живот, живот-лъжа.
И нищо, нищо във очите ти не свети.
Но аз съм още жив и имам за какво
да страдам, да се боря, да мечтая.
И тез дни са за мойто, за мойто тържество
в стените на затворената стая.
Бих искал да съм порива велик
на бурята, която все напира –
метал на справедлив и верен щит
и слънчев лъч, макар че той умира.
Покоят значи смърт!
Останал без душа,
живееш както старите предмети.
Живееш като сляп
един живот, живот-лъжа.
И нищо, нищо във очите ти не свети.
Но аз съм още жив и имам за какво
да страдам, да се боря, да мечтая.
И тез дни са за мойто, за мойто тържество
в стените на затворената стая.
Бих искал да съм стъпка с вяра в път
на похода, за който сме призвани
и нишка от червеното ни знаме,
което стана знаме на света.
Покоят значи смърт, значи смърт!
Покоят значи смърт!