На прозореца стоя, три часа е вече сутринта
спи градът пълна тишина, а аз немога да заспя. (2)
Карамела, Карамела имаш ли си ти амбрела
дъжд от сълзи ще вали, ако не си със мене ти. (2)
Лутам се във спомени, парят тез горещите сълзи
загубих те от многото лъжи, че ходех аз по другите жени. (2)
Карамела, Карамела имаш ли си ти амбрела
дъжд от сълзи ще вали, ако не си със мене ти. (2)
Срещнах те случайно аз, как се влюбих не разбрах
в очите ти видях любов, която търсех цял живот.
Черни къдрави коси, черни въглени очи,
наричаше ме ти любов, а аз теб мой живот.
Защо ли страдат две сърца, защо боли зардялата
много си красива ти, но лъжат твойте очи. (2)
Влюбих се аз още в осми клас, исках те за цял живот
с теб да съм до гроб.
Всичко е било лъжа, годините ми пропиля
заби ми ножа във гърба, предаде любовта. (2)
За целувка ли да моля, за любов ли аз да прося
така жестока си, дори душата подарявам
и сърцето си ти давам, но ти от камък си. (2)
Дишах за теб. умирах всеки ден, трепнех дориМ
но ти ме заличи.
Всичко е било лъжа, годините ми пропиля
заби ми ножа във гърба, предаде любовта. (2)
За целувка ли да моля, за любов ли аз да прося
така жестока си, дори душата подарявам
и сърцето си ти давам, но ти от камък си. (2)
Лош сън санувах, сън и кошмари
че не си до мене пак, и си замина. (2)
Имена, имена колко много имена
само едно, само едно аз обичам на света. (2)
Много време мина оттогава, когато бяхме само двама
и ръка за ръка, обикаляхме света. (2)
Ще те чакам мила, пак на нащо място
да си помечтаем, както преди. (2)
Голямата любов в сърцето ми остана
всеки миг със теб няма да забравя
но как се случи ей така, без теб немога ще умра. (2)
Ще те чакам мила, пак на нащо място
да си помечтаем, както преди. (2)
Колко нощи минаваха, разговаряхме до сутринта
близки по душа, близки по съдба ето я любовта. (2)
Ти си ми една, една единствена
ти си ми една, една в любовта
за тебе мила ще изпея песента
ти си ми, ти си ми една.
Ти си ми една, една единствена
ти си ми една, една в любовта
ти си ми една, една на света
завинаги моята жена.
Любили се двама млади, от манички до големи
дошло време да се вземат, легна мома разболя се. (2)
Поиска ми жълта дюля, жълта дюля бяло грозде.
Всичкото е посред зима, посред зима нищо няма. (2)
Аз се качих аз на коня, и заминах в стамбул града
там намерих жълта дюля, жълта дюля със листата.
Там намерих бяло грозде, бяло грозде от лозата.
Щом се върнах аз във къщи, камбаните тъжно
вият, камбаните тъжно вият, тъжно вият на раздяла.
Вдигам тост със пълна чаша, за компанията наша
нека всички пият до зори, във живота да ни върви.