Натали АнгеловаИзгубена

Защо когато се будя тебе те няма?
Защо светът ми се струва измама голяма?
Защо сърцето ми бие така безутешно?
Кажи ми защо, така ли е честно?
Защо купувам на дребно ласки и нежност?
Защо живота си хвърлям с такава небрежност?
Защо забравям за мене, а в тебе все се взирам?
Кажи писмата защо все до теб адресирам?
Все към теб вървя, сили нямам да се спра.
Но не знам къде съм, не не знам,
пак огромна самота.
Все към теб вървя и сломена от тъга
просто искам тихо да се поспра.
Защо душата си своя така проигравам?
Защо на мисли по тебе лесно се давам?
Защо в очакване тръпна за миг да те зърна?
Кажи ми защо искам да те прегърна?
Все към теб вървя, сили нямам да се спра.
Но не знам къде съм, не не знам,
пак огромна самота.
Все към теб вървя и сломена от тъга
просто искам тихо да се поспра.
Не, не мога да спра така унесена в тъга.
Нямам сила и мълча сгушена сама.
Можеш ли да ми дадеш вяра във един копнеж -
без теб да дишам и обичам пак?
Без теб да дишам и обичам пак.